Детски стихове  а - а +
1.Каква е тая олелия?
2.Аз зная
3.Снежинките са живи
4.Коте
5.Снежко
6.Баба
7.Мамина отмяна
8.Разговор с кос
9.Мишка
10.Приспивна песен
11.Биляна
12.Татково момиче
13.Смелчаг
14.Козичка
15.Радост
16.Костенурка
17.Беля
18.Игленик ли?
19.Мишле
20.Смехория
21.Дебела
22.Миеница
23.Гатанка
24.Броеница
25.Сръдня
26.Болно зъбче
27.Коте
28.Болното момиче
29.Вятърко
30.Дочуто
31.Пакост
32.Малкият летовник
     а - а +

Каква е тая олелия?
Каква е тая олелия,
що за странна чудесия ,
бащата станал вихрогон
препуска в стаята така,
сякаш има четири крака ,
а нашето момче отгоре ,
щастливите очи кокори
и колкото му глас държи
-му вика дий , конче дий!

Аз зная
Аз зная , че тази година ,ще
тръгвам на детска градина
самичка си зъбките мия
ръчичките с кърпичка трия.
Сама си обличам палтото,
сама си лягам в леглото,
ще имам нова престилка,
с джобче и шарено копче,
ще бъда добричко момиче
та всички да ме обичат.

Снежинките са живи
Снежинките са живи ,
Макар студени и красиви-
Летят , кат бели пеперуди.
С крила -блестящи изумруди.
Те се закачат със нослето,
от смях превива се детето.
Лови ги с малките ръце,
топи ги с весело сърце.
Не сърдят се снежинките
Честити,изгубили си блясъка отлитат
-умирайки са по щастливи те,
зарадвали са чудното дете!

Коте
Мило коте,
Ти си ми приятел.
С теб игрите весело подскачат.
Твоите мънички очички светят,
като огнени искрички.
Днес подарък съм приготвила за теб.
Кълбенце прежда , вързано с конец.
Ех ,че радост !
Мърдаш със уши!
И със лапки, искаш да ловиш.
Аз ще тичам,със конец в ръка,
а кълбото ,ще е за игра.
Ех , че веселба настана -
кълбото мишка сива стана.

Снежко
Снежко е голям юнак.
Сам на двора си стои ,
И не го е страх дори ,
че студено е- вали
ако аз съм тъй на вън ,
гърло ще ме заболи.

Баба
Бабо ма !
Недей така!
Стига с тия очила -
плетки да плетеш,
а пък аз да съм сама.
Как , ще си сама дете
В стаята съм , аз до теб
Вярно в стаята си ти
Ала все едно не си
Очилата си свали с мене
Поиграй си ти
, или още по добре
-приказка ми прочети !

Мамина отмяна
Днес съм мамина отмяна.
Тя от стаята излезе
вода да донесе,
на ютията да сипе.
Ей сега ще и покажа,
колко , много я обичам!
Покатервам се на стола
И ютията докачам
Бързо , ще изгладя аз.
Но защо така дими?
И какво сега гори ?
Мамо , бързо ти ела,
имаш дупка на полата!
Щом ме чу тя долетя,
-ах , каква, беля!

Разговор с кос
-Добър ден!- ми каза коса,
като него аз съм боса
от леглото сега ставам
упражнения да правя.
-Ти си мъничко момиче ,
а си боса ,като птиче
свириш със уста , кат кос,
имаш като човка нос .
-Да , но не съм аз кос,
щом чорапки си обуя
и в сандалките нахлуя,
среша своята косичка
и измия си очичките,
ставам хубаво момиченце
и съвсем не съм аз птиченце.
Щом чу всичко тоя кос,
Отлетя със вирнат нос.

Мишка
Мишка , гризка на тавана книжка.
Книжката и казва :
- Не ме гризкай мишке!
- Аз съм ценна книжка!Само разгърни ме
И ще видиш мишке, колко съм чудесна!
Заедно със мене,
Ще научиш нещо интересно!

Приспивна песен
Спи крехко цвете
Потрепвай със клепки-босилек!
Спи моя рожбо,
В сърцето ми свила гнездо,
Сънувай, слънчеви сънища нежни,
Маслинови вейки от топло дърво!

Биляна
Руменобузата ,усмивка на слънчевото ти лице,
Такава , чиста радост плиска
Обветрена от цветове.
Потрепват ,клепките ти-клонки,
Прострели сянка, над очи-
Живи въглени -огнянки,
Пръскащи весели искри .
Смехът ти ромон на поточе
От бисерите ти шуми!
Косицата ти нежна свила,
Над мидичките ти блести

Татково момиче
- Татковото ми момиче ,
Пред огледалото се кичи
И със крачетата си боси,
Обувките на мама носи,
-Какво си чудно ти дете?
Почакай, ще да порастеш.

Смелчаг
Колко смело е детето,
Подало си е то пръстлето
Да пипне охлювчето малко.
А охлювчето се изплаши
И по тревичката отпраши.

Козичка
Баба има си козичка ,
С бяла хубава брадичка,
Сутрин дава ни млекце,
Та големи да растем.

Радост
По полянката, засмяна тича малката Биляна,
Сякаш гонят ветровете, палавите и крачета
С радост гледат я цветята , гали я Слънчо по главата.
А дърветата , над нея клоните добри са свели,
Махат и за поздрав весел, птичките и пеят, песен.

Костенурка
-Костенурке , костенурке,
дай ми твоята къщурка ?
-Да се скрия от дъжда,
цялата ме наваля.
Как, с такава мокра рокля ,
Ще си ида у дома ?

Беля
Пакости да правя ,
най ме бива знам.
Стаята разхвърлям,
Във контакта бъркам,
А пък във водата,
Мокря си краката.
Мама ми се кара:
-Ти не си Биляна ,
а беля голяма.

Игленик ли ?
В двора има игленик
Цял е със игли покрит.
Само , че защо тогава,
Цял се в шумата заравя
И набожда на иглите ,
гнили ябълки и круши
и все нещо любопитно,
с черното носле той души.

Мишле
Малко весело мишле,
С черно топчесто носле,
с весели очички.
-Цяла нощ лудува във хамбара!
Казва котката ми стара,...
- А сега ,пък през деня,
Спи завито през глава.

Смехория
Ама ,че смехория,
Става страшна бъркотия
Две щурчета бързоноги
Състезават се в тревата,
Кой по бърз е във краката,
А за съдия избрали са :
Баба жаба от реката.

Дебела
Нашата Михаела ,
Много е дебела.
Хляба не изпуска,
Все бисквити хруска!
Стига Михаела ,
Спри да дебелееш,
На пъпеш приличаш ,
Ще се разболееш.

Миеница
Ела да измием
Очички , ръчички.
Не бой се водата ,
Много е добричка.
Виж ,какво момченце,
Хубаво ,било си ,
а преди приличаше
на малко прасенце.

Гатанка
Познай във къщи
Кой дошъл ни е на гости?
Маха със ръчички
Рита със крачета
Возят го с количка,
Гука със устета.

Броеница
Бъра ,бъра-ница,
Странна, броеница,
Имам си паница,
Кусам със лъжица.
Ала,ала , бала,
10 портокала.
Ще изям 1,
После 2 и 3,
Колко ще останат
Сметка направи.

Сръдня
Днес се сърдя-
Нямам апетит.
Всички ми се струват
Шегаджии зли,
А на мен ми иде
До гуша от тях
И не ме е грижа
И не ме е страх.

Болно зъбче
Имам зъбче болно,
Много ме боли!
Сигурно е недоволно,
От вчерашния сладкиш.
Ще отидем с мама,
Да го види лекар
И нали е по зъбите
Казват му зъболекар.
Той ще му се скара,
Ще го излекува,
Бузата ми вече
няма да подува.

Коте
Котето ,което тате ми донесе,
Грижи ми създава,
Да слуша , не ще то!
Мебелите къса, тапетите драска,
А щом му се скараш ,
Мърка и върти закачливо опашка.

Болното момиче
Моето момиче,
Мъничко , добричко,
Дето най обича,
то на вън да тича
Се е разболяло.
Мама го лекува,
А то негодува :
- Моля ти се мамо,
Пусни ме да стана,
Навън да отида,
Люлката да видя!
- Не може душице,
Болничка си знаеш
И навън не трябва
с други да играеш.
Сиропи да пиеш,
Капки да ти капя.
Престани да триеш
нослето с ръкави,
че ще ти надвие
микроба веднага.
-Няма!-отговаря
веднага детето.
-Аз ще го откъсна
заедно с нослето.

Вятърко
- Вятърко, поспри се ти!
Приказка , ми разкажи !
За цветята и пчелиците,
За гората и за птиците,
За коминът и небето,
За това , що чу в полето !
- Не ,не мога ,аз дете,
Времето за мен тече,
Ако спра при теб сега,
Няма да съм вятър, да!

Дочуто
Чух , да си говорят птиците,
Че дошла е пролетта,
Че наболо е кокичето,
Че стопил се е снега.
Ще долитнат ,като спомени,
Пъстри , хубави , ята,
Ще строят гнезда и с песните,
Ще събудят глухата гора.

Пакост
Със мастило и пръстлета,
Цапа новите тапети,
После цапа си нослето,
Пипа бели табурети.
Всичко шарено , ще стане!
Но , какво , ще каже мама!
-Още от сега личи ,
че художник ще си ти!

Малкият летовник
Вика малкото дете,
С весело гласче-звънче.:
Че килимче е тревата,
Че пеперудки са цветята,
Че петелът е часовник,
Който буди сутринта!
Виж , го малкият летовник ,
Как се радва на света.

нагоре